Вход

SFbBox by psd to html

Какво е хомеопатия?

Хомеопатията е метод на лекарствено лечение, при който на всеки болен с оплаквания се предписва лекарство, способно да причини у здрави изпитатели симптоми, чиито прояви са подобни на оплакванията на пациента. Лекарственото средство стимулира естествените защитни механизми на организма, което води до излекуване.

Лечението с хомеопатия е много разпространено по света, най-вече в Индия, Англия, Франция, Русия и Германия. Хомеопатично лечение е строго индивидуално за конкретния пациент. Баща на Хомеопатията е немския лекар Ханеман. Лечебният ефект се постига с минимални дози от лекарственото средство и не на последно място с пълна безвредност на използваните вещества. Лекува се причината за болестта, а не нейните последици. Важен е отделният човек в своята цялост – физика, емоции, психика. Всеки човек има собствен, неповторим начин на реакция в ситуациите, които преживява (”важно е не какво ти се случва, а как ти реагираш в ситуацията”), а протичащите процеси в организма са взаимосвързани.

Кои болести се лекуват с хомеопатия?
Всеки човек може да бъде лекуван с хомеопатични лекарства, защото хомеопатичните лекарства нямат странични токсични ефекти.
За да бъде лечението успешно е необходимо наличието на три условия:

1. Болестта да не е довела до необратими изменения в тъканите и органите: целта на хомеопатичното лечение е стимулиране на естествените защитни механизми на организма. Следователно там, където тъканите са увредени необратимо никакво стимулиране няма да премахне увредата, защото с хомеопатичното лекарство не се създават нови тъкани, а се оптимизира функцията вече съществуващите. Не е реалистично да се очаква оздравяване например при болни от инсулинозависим диабет. Същото се отнася и за болни от други хронични заболявания в напреднал стадий - например болни с тумори, болни с напреднала чернодробна, бъбречна, сърдечна или дихателна недостатъчност, болни с тежки склеротични промени в съдовете и пр. При подобни заболявания ефектът от лечението може да бъде само облекчаване на страданията на болния без токсични ефекти от лечението. Понякога, когато в отношенията между лекарите има дух на сътрудничество, дори тежко болните пациенти могат да намалят значително дозите на обичайните медикаменти при добре подбрано хомеопатично лечение.

2. Организмът да има запазена способност за реакция: организмът трябва да бъде в състояние да реагира на добре подбраното лекарство. Животозастрашаващите състояния, при които трябва да се проведе интензивно лечение и да бъдат подпомогнати или дори заместени някои жизнено важни функции - дишане, кръвообращение и т.н. не се лекуват само с хомеопатични лекарства. При тях трябва да се приложи конвенционално лечение.

Например, ако едно дете е било сериозно болно и е загубило голямо количество течности поради висока температура и многократно повръщане, независимо от лекарственото лечение, най-важното нещо което трябва да се направи е да бъде компенсирана загубата на вода и соли. Такова е поведението и при спешните състояния от друго естество. Например при тежък астматичен пристъп, когато организмът има нужда от незабавно облекчение и допълнително внасяне на кислород, трябва да бъдат предприети подходящите спешни мерки - венозно вливане на кортикостероиди и солеви разтвори, подаване на кислород и пр.
    Същото се отнася и за болни от инфаркт на миокарда, болни с  хипертонична криза, болни от менингит, тежка пневмония, сепсис и др. - винаги, когато едно забавяне на лечението може да се окаже фатално за изхода на заболяването.
    След като премине непосредствената опасност за живота, приложението на хомеопатичните лекарства съвместно с другото лечение е оправдано и желателно, защото то помага на организма да се възстанови значително по-бързо.

3. Да може да се намери хомеопатично лекарство, което при изпитване върху здрави доброволци да е довело до патологията, наблюдавана у пациента.
При условие, че са спазени горните две условия, малко вероятно е подходящото хомеопатично лекарство да не бъде намерено. Ако един обикновен лекарствен справочник съдържа около 800-900 лекарства, а обикновеният лекар използува стотина от тях, то хомеопатичните справочници съдържат над 4000 лекарства, от които по-често се използуват 200-300.

    Все пак съществуват заболявания, при които хомеопатията още не е намерила медикамент, причиняващ подобно на болестта страдание у здрави изпитатели. Пример за такова заболяване е множествената склероза. Затова с хомеопатия не може да бъде излекувана множествена склероза, а само да бъдат облекчавани някои нейни симптоми: слабостта в крайниците, спастичната парализа и др.
    Друго  заболяване, при които хомеопатията не може да доведе до съществено подобряване  е например хепатит C. Действително има хомеопатични медикаменти, които се използват при хепатит, но засега не е известен медикамент, който напълно да покрива картината на разстройствата, причинени от вируса на хепатит С. Затова и при тази болест се предпочита конвенционалното лечение, а хомеопатията се използва като допълваща терапия.
    При хроничните болести хомеопатичните медикаменти се подбират по специална методика, наречена “конституционално хомеопатично лечение”, или “лечение на терена”. Лекарите-хомеопати придобиват умения за подбора и лечението на хроничните болести след няколко години обучение.

Първоначалното интервю с лекаря хомеопат може да продължи около 40 минути до един час или повече, като се изясняват подробно всички оплаквания и усещания на пациента, заболяванията в семейството, начин на живот, личностни реакции и особености и др.

Какво представляват хомеопатичните лекарства?
Хомеопатичните лекарства са от минерален, животински или растителен произход. Произвеждат се по специална технология, включваща на всеки етап разреждане и потенциране. Поради липса на химични агенти в тях, хомеопатичните лекарства са абсолютно нетоксични и безвредни и предизвикват сигурно и безопасно лекуване. Те не водят до пристрастяване. Хомеопатичните лекарства са под формата на гранули или капки, които се поставят директно под езика. Те се произвеждат от фармацевтични компании, точно както и традиционните лекарства. Изискванията към производството им отговарят на точно определени нормативи. Съществуват две основни групи:
– монопрепарати (съдържащи само едно активно вещество)
– комбинирани препарати/специалитети (които са смес от няколко хомеопатични съставки) Те са за лечение на леки форми на остри заболявания.