Новини

Задължителните медицински прегледи за жените във всяка възраст: Уважаеми посетители и посетителки на нашия сайт, ако знаете кои прегледи са най-необходими в съответната възраст, това със сигурност ще Ви помогне да останете здрави много след 50-те. Медицински център ХАРМОНИЯ Ви предлага списък с неща, на които е уместно да обръщаме внимание от медицинска гледна точка през годините в зависимост от възрастовата група.

Годишни профилактични прегледи :Започвайки от 20-те си години, жените (а и не само те) трябва всяка година редовно да преминават профилактични прегледи, включващи проверка на теглото, височината, кръвното налягане, електрокардиограма, както и проверка на тялото за рак на кожата. тези прегледи са идеална възможност също да се консултирате с личния си лекар, ако има нещо, което Ви притеснява по отношение на здравето Ви.

Електрокардиограма: Електрокардиограмата (ЕКГ) е тест, който всеки човек трябва да си направи поне веднъж, независимо от това, че е напълно здрав. Сърцето е с „електрическо запалване, подобно на двигателите на колите”. Само че токовете, които активират сърцето са много слаби и се наричат биотокове. Електрокардиографът регистрира тези биотокове, усилва ги сто пъти и ги рисува върху хартия - това е електрокардиограмата. Периферните мускули също имат електрическа активност, която може да смути електрокардиограмата и затова при правенето й изследваният трябва да лежи спокойно.
Има състояния при които човек е напълно здрав, но електрокардиограмата му е различна от тази на другите хора. Така е например при синдром на ранна реполяризация - тези хора са здрави, но електрокардиограмата им е постоянно както при начален инфаркт. Ако тези хора, независимо че нямат оплаквания, си направят профилактично електрокардиограма, това се разбира и по-късно не стават грешки. Ако те обаче си правят електрокардиограма по повод на някаква гръдна болка - например от шипове и тогава за пръв път им се прави електрокардиограма, най-вероятно ще се реши, че са с инфаркт и „ще отнесат” (казано на обикновен език) едно лечение заради тази болка.
  Съществуват и вродени заболявания на проводните пътища за биотоковете в сърцето. Тези вродени болести могат да бъдат открити само ако съответният човек си направи ЕКГ, желателно още когато те не са му причинили никакви проблеми.
  Поради това е добре всеки човек да си направи електрокардиограма поне веднъж в живота и да запази тази електрокардиограма у дома за сравнение при нужда. Когато един ден има някакви оплаквания, му се прави нова електрокардиограма, която се сравнява със старата. Ако двете кардиограми са еднакви е по-малко вероятно причината за новопоявилите се оплаквания да е сърдечна. Ако обаче кардиограмата при оплакванията се различава значимо от изходната, профилактично направена електрокардиограма, то пациентът е за постъпване в кардиология.

Гинекологични прегледи, вземане и изследване на цитонамазка и направа на Колпоскопия: Жените над 20 години, както и тези, които имат активен сексуален живот, трябва редовно да правят изследване на цитонамазка и колпокопия, заради риска от рак на шийката на матката. Ако предишните Ви тестове са били в норма и при вас няма рискови фактори, като например различни партньори, ПАП тест може да се прави веднъж на 2-3 години.

 Изследване на гърдите: Не става въпрос само за мамография - жените трябва всеки месец да проверяват сами гърдите си пред огледалото и чрез опипване за евентуални промени: във формата, големината, цвета, за отделяне на течност от зърната, за появата на "бучки". Веднъж годишно обаче е задължително изследването да се направи от лекар.

Жената на 20

Болести, предавани по полов път: На дамите в тази възраст, които са сексуално активни, се препоръчва редовно да се изследват за хламидия, СПИН, гонорея и сифилис.

Холестерол: Нашите специалисти препоръчват на жените, навършили 20 години, да проверяват нивата на холестерола си веднъж на всеки 3-5 години.

Начин на живот:  Тук отговорността пада в по-голяма степен върху жената и начина Ви на живот - употребявате ли алкохол, цигари, наркотици, правите ли безопасен секс или пренебрегвате сигурността.

Жената на 30

Контрацепция: Много жени днес раждат първото си дете около тази възраст. Същевременно друга голяма част от дамите вече имат дете или деца и това, което търсят, е надеждна и безопасна контрацепция.
Ето защо е много важно да се консултирате с лекаря си за това, като му дадете цялата необходима информация, за да бъде избрано най-доброто средство за Вас. Един от основните фактори в случая е дали пушите, тъй като пушачките са изложени на по-голям риск от образуване на тромби, ако приемат противозачатъчни таблетки.

Мамографии: Обикновено мамографията (която е рентгеново изследване) не се препоръчва до 40-те години на жената, но ако в семейството ви има случай на рак на гърдата, по-добре започнете да ги правите още от 30-годишна възраст. до 40 годишна възраст се препоръчва ехомамография. Специалистите в нашия медицински център Хармония извършват качествени ехографски изследвания на млечни желияи и добре обясняват прегледа.

Жената на 40

Мамография: Между 40 и 50 години, жената трябва да прави това изследване на всеки две години, препоръчват лекарите.

Изследване плътността на костите: Особено ако менопаузата е настъпила по-рано, жените трябва да правят това изследване, тъй като намалените нива на естрогена се отразяват на плътността на костите.
Холестерол: На 40 години трябва да започнете да проверявате нивата на холестерола поне веднъж годишно.
Теглото: Метаболизмът започва да се забавя при жените около 40-тата година, което улеснява натрупването на излишни килограми. Постарайте се да поддържате в здравословните граници Индекса на телесната маса.

Жената на 50

Колоноскопия: Изследване на участък от дебелото черво с дължина до 1 метър за наличие на ракови клетки и образувания. Препоръчва се да се прави на всеки 3-5 години, започвайки от 50-та година.
Изследване плътността на костите: На тази възраст е стгрого препоръчително. Ако показателите са нормални, тестовете се правят на всеки пет години, но ако не са в норма, трябва да се проверявате на всеки две години. Така ви съветваме ние. Вие, разбира се, решавате.
Мамографии: От тази възраст нататък мамографиите следва да се правят ежегодно.
ПАП тест: Жените, навършили 50, трябва всяка година да минават гинекологичен преглед и да изследват цитонамазка и с Колпоскопия.

Някои изследвания в медицината:

Ехографското или ултразвуковото изследване е неинвазивна методика в медицината .Тя се основава на обратното отразяване на ултразвуковите вълни с различна честота , достигнали до даден обект - в случая орган в човешкото тяло и преобразуването им в образ върху монитора на ултразвуковия апарат - чрез използването на високочестотни трансдюсери или преобразуватели . До сега не са установени вредни влияния върху човешкия организъм. Методът се използва за установяване на състоянието на органите в тялото :

=> коремни органи- черен дроб, жлъчен мехур и жлъчни канали, панкреас, далак, бъбреци ,коремна аорта

=> органи в малкия таз - простатна жлеза, тестиси,пикочен мехур, матка , яйчници

=> млечни жлези

=> щитовидна жлеза

=> основен метод за проследяване на плода при бременност

=> коленни, раменни, глезенни и други стави

Задължително е ехографско изследване да се проведе при болки в корема и поясната област - за установяване на камъни, възпалителен или туморен процес в бъбреците, жлъчен мехур и панкреаса или смутен дренаж на бъбреците. При кръв в урината или често уриниране с или без парене е необходимо да се провери състоянието на бъбреците, пикочния мехур и простатата (при мъжете) за камъни, туморен или възпалителен процес, увеличена простатна жлеза.

Изследването с ехограф дава голяма възможност за установяване на кисти, мастни образувания или туморни процеси в черния дроб, бъбреците, панкреаса или далака / при неговото увеличение може да се говори за кръвно заболяване /, както в млечните жлези и щитовидната жлеза. При подуване на корема е възможно наличие на свободна течност или кръв: при карциномни, възпалителни или травматични проблеми/ при руптури на коремни органи/.

С ехографското изследване може да се установи течност в дадена става: при оток или възпалителен процес ,промени в хрущялната част на ставата или ошипявания.

За качественото провеждане на ехографското изследване е необходима диета за 2-3 дена без газирани напитки и газообразуващи храни и на гладно: 2-3-часа преди процедурата. Тя продължава 20-30 минути (взависимост от случая) или пък да се приемат газоосвобождаващи медикаменти - еспумизан 3х1 капсула, мезим форте 3х2 таблети или комфортекс 2х2 капсули след хранене При изследване на простатата и пикочния мехур и за остатъчна урина е добре да се изпие 2 часа преди това 500 -1000 мл. вода. Ехографската диагностика се осъществява чрез контактен гел, който е безвреден за кожата и тялото .

Гинекологични заболявания

Ракът на маточната шийка е болестно състояние, което засяга шийката на матката. В повечето случаи този рак се причинява от вирус, наречен човешки папилома вирус (human papillomavirus, HPV).
Човешкият папиломавирус (HPV) се предава лесно, без по-голямата част от хората да знаят това. Инфекцията преминава без симптоми. Това става предимно чрез полов контакт, но са регистрирани и случаи на предаване чрез орално и мануално - генитални контакти.
Независимо, че смъртните случаи са значително намалени в някои развити страни, ракът на маточната шийка взима много жертви по света. Дневно умират около 680 жени от рак на маточната шийка, което прави около 250 000 жени всяка една година.
В нашата страна всяка година от тази социално значима болест са заболели над 1100 жени, от които починали са около 550 жени, което прави висок процент на починалите жени у нас.
Освен рак на маточната шийка HPV може да причини и други като цервикалната дисплазия, дисплазията на вулвата и гениталните кондиломи.
Изследванията на тези заболявания показват, че около 55% от жените водещи активен полов живот ще се заразят с причинителя HPV и то във възрастта от 15 до 35 години. Въпреки че голяма част от тези инфекции преминават без последствия опасността си остава.

Колпоскопията е изключително важно изследване: Тя се използва за ранно разпознаване на предракови състояния, ракови процеси, както и за установяване на рак на шийката на матката при жените, причинен от HPV. С нейна помощта се диагностицират изменения на матката и на лигавицата на шийката на матката.
Медицински център ХАРМОНИЯ предлага ранно диагностициране на на рака на шийката на матката и с това добър изход от последвалото лечение.
Ние работим съвместно с едни от най-добрите онкогинеколози, които могат да Ви прегледат и извършат профилактика срещу появата на рака на маточната шийка.

Провеждане на абдоминална ехография (Ехография на коремни органи)

Указания за пациента: Изследването е желателно да се извърши на гладно, а при изследване на пикочен мехур и простата на пълен пикочен мехур.

Описание на метода: Абдоминалната ехография е изследване, при което се прави оглед на достъпните за ехографско изследване коремни органи. При този вид изследване не е необходима предварителна подготовка на болните. Такава е наложително единствено при пациенти със затлъстяване както и при наличие на много газове в червата.Подготовката се състои в еднодневен прием на Mezim forte и медицински въглен. Жлъчен мехур се вижда най-добре след 6-12 часово гладуване. За ехография на малък таз е необходимо болният да е с пълен пикочен мехур, което означава 45-60 мин преди изследването да е приел 500 - 1000 мл течност. За изследване на остатъчна урина е желателно болният да е приел голямо количество течност. Остатъчна урина се изследва веднага след уриниране.
Ултразвуковата диагностика е напълно безвреден метод на изследване. Подходящ е при болни в тежко общо състояние, бременни, при болни нуждаещи се от спешна диагноза и такива с алергия към Ro-контрастни вещества.
Ехографското изследване се започва в легнало положение,  положение по гръб (супинация), от дясно на ляво. В тази позиция задължително се оглеждат черният дроб, жлъчният мехур, панкреаса, десния бъбрек и надбъбрек, абдоминалната аорта и долната празна вена, профилактично: пикочният мехур, простатната жлеза.
Следващата позиция е дясно странично положение, за оглеждане на левия бъбрек, особено в горния му полюс, далака, левия надбъбрек, опашката на панкреаса. В позиция по корем се дооглеждат бъбреците. В ляво странично положение се визуализира добре горният полюс на десния бъбрек и надбъбрек , десния лоб на черния дроб, задната стена на жлъчния мехур. Абдоминалната ехография завършва с определяне на обема на остатъчна урина след микция при определени показания: карцином на простатата, простатна хипертрофия, хипотония на пикочните пътища при неврологични заболявания, диабет и др.
От пациента се изисква да задържа поетия въздух за кратки периоди. Последното не се отнасят за болни с тежки белодробни и сърдечни заболявания.
Лекарствата, които пациентът приема, обикновено не се спират по време на изследването.

ЗАБОЛЯВАНИЯ, КОИТО СЕ ДИАГНОСТИЦИРАТ ПОСРЕДСТВОМ  АБДОМИНАЛНА ЕХОГРАФИЯ
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЖЛЪЧНО - ЧЕРНОДРОБНА СИСТЕМА: Черният дроб е един от най-големите органи в човешкото тяло и тежи приблизително 1,250 кг. Разположен е в горната дясна страна на коремната кухина и е  покрит е от ребрата. При палпация (опипване през кожата) черният дроб се усеща като плътен орган с гладка повърхност. Кръвоснабдява се от два напълно независими един от друг източника. Единият е  чернодробната артерия, която го снабдява с кръв, богата на кислород, а другият източник е порталната вена. Друга особеност на черния дроб е способността му да образува нови клетки на мястото на загиналите по различни причини. Черният дроб се състои от два лоба, разделени на по-малки части - ацини, които на свой ред са изградени от билиони клетки, наречени хепатоцити ( хепар - от латински черен дроб ). Клетките ограждат сложна мрежа от жлъчни каналчета.През жлъчните каналчета преминава жлъчката, след което попада в големите жлъчни пътища, от които периодично постъпва в червата. Жлъчката е жълто-зелена течност, която се секретира от черния дроб.Тя помага за всмукване на мазнините и мастно разтворимите витамини от храната. Когато не е необходима, жлъчката се складира в жлъчния мехур. След прием на храна жлъчният мехур се съкращава и отделя жлъчен сок в дванадесетопръстника. Входът към него се контролира от клапа, позволяваща на жлъчката да премине към червата, само когато е необходима за храносмилателният процес.
Основните функции на черния дроб:
1  Преработва предварително смляната от червата храна
2  Поддържа нормални нива на мазнините, аминокиселините и глюкозата в кръвта
3  Осъществява борба с инфекциите в организма
4  Очиства кръвта от частички, подобни на бактериите
5  Неутрализира и разрушава отровни химически вещества и лекарствени препарати
6  Образува жлъчен сок, необходим за смилането на мазнините
7  Складира желязо, витамини и други важни за организма вещества
8  Разгражда хранителните вещества и подпомага преработването им в енергия
9  Синтезира, разгражда и регулира  много хормони, включително и половите хормони
10  Образува ензими и белтъци, които участват в повечето метаболитни реакции на организма.
Заболявания на черния дроб
Чернодробна стеатоза - дифузно заболяване в резултат на нарушени обменни процеси.Стеатозата  представлява мастна дистрофия на черния дроб.
Хроничен хепатит Хепатитът е възпаление на черния дроб,причинено най-често от вирусни инфекции.Подобен увреждащ ефект могат да имат метаболитни (засягат обмяната на веществата в организма) и автоимунни заболявания на черния дроб. При подходящо лечение  острият хепатит оздравява в рамките на 3 месеца. Ако  възпалението на черния дроб продължи повече от 6 месеца,хепатитът се счита за хроничен.
Усложненията при хроничните хепатити се изразяват в чернодробна цироза и чернодробен карцином (рак на черния дроб). Те се наблюдават най-често във възрастта след 20-30 години. При някои метаболитни и автоимунни заболявания усложнения могат да настъпят още в детска възраст.
Причини за хроничен хепатит Най-често хепатитът се  причинява от вирусни инфекции. Известни са различни вируси, които могат да увредят черния дроб. Най-чести и с най-голямо практическо значение са вирус В, С, Д. Разликите между тях се състоят  в начина на разпространение, механизмите, по които поразяват хепатоцитите и възможностите им да предизвикат трайно увреждане на черния дроб.
Хепатит В се причинява от вирус с висока инфектираща способност. В България 5 до 7,5% от хората са носители на тхепатит В. Заразяването става по полов път или хоризонтално - при постоянен тесен битов контакт с носители на вируса; перинатално - от майката - носител към плода по време на раждането. Обикновено хроничния хепатит В протича без симптоми или с дискретни оплаквания от повишена уморяемост или потъмняване на урината.
Хепатит Д може да възникне при дълготрайно носителство на хепатит В. Увреждането на черния дроб при тази инфекция протича бързо и с тежки усложнения .  Начините на заразяване с хепатит С са подобни на тези при хепатит В. Най-съществен се оказва кръвният път на зараза, особено при често преливане на кръв и кръвни продукти (при таласемия, хемофилия), в отделенията по хемодиализа, сред интравенозни наркомани. В   около 40% от случаите на заболяване, не може да се намери източникът на зараза.  Чернодробната цироза е най-тежкото последствие на хроничните чернодробни заболявания, свързани с постоянно увреждане, загуба на чернодробни клетки и замяната им със съединителна тъкан .При цирозата на черния дроб образуваната съединителната тъкан замества нормалната здрава тъкан, като променя структурата на черния дроб и затруднява протичането на кръвта през него. Загубата на нормална тъкан забавя метаболизма на хранителните вещества, хормони, лекарства и токсини от черния дроб. Намалява се производството  на белтъци от черния дроб.
Чернодробната цироза като заболяване е седмата по ред причина за смъртност при хората
Главни причини за чернодробна цироза:Това заболяване може да бъде причинено от множество фактори, като основните фактори за това са алкохол и вирусни хепатити. За повечето хора чернодробната цироза се свързва пряко с алкохолизъм. В действителност алкохолизмът е само една от причините за възникване на чернодробна цироза
Алкохолната цироза представлява около 50% от случаите с цироза на черния дроб. Свързана е с дългогодишна алкохолна злоупотреба. Количеството алкохол, необходимо за да увреди черния дробе строго индивидуално. При жените, 25-50 грама алкохол дневно могат да причинят чернодробна цироза, докато при мъжете е нужно двойно по-голямо количество. Алкохолът уврежда черния дроб като блокира нормалната обмяна на белтъците, мазнините и въглехидратите
Голям процент от цирозите се дължат на вирусните хепатити които предизвикват възпаление на черния дроб, а то за няколко десетилетия да доведе до цироза. Хепатит В и С инфекцията на черния дроб са широко разпространени по света и вирусните хепатити са най-честата причина за чернодробна цироза в световен мащаб. Хепатит Д вирусът инфектира черния дроб на хора, които вече са инфектирани с хепатит В.
Други етиологични (причинни) фактори за развитие на цироза са вродените метаболитни нарушения, при които нарушението засяга начина по който черния дроб произвежда, обработва и съхранява белтъците, ензимите, металите и други вещества, нужни за правилното функциониране на организма:
- хемохроматоза (прекомерно натрупване на желязо в черния дроб и други органи като задстомашната жлеза, кожа, покривните клетки на червата, сърцето и жлезите с вътрешна секреция, поради повишеното усвояване на желязото от червата);
- болест на Уилсън (прекомерно натрупване на мед в черния дроб,мозъка, бъбреците и роговицата на очите);
- дефицит на ?-1-антитрипсин и други много редки заболявания като галактоземия, болест на отлагането на гликоген.
Когато жлъчните канали или наречени още пътища са блокирани, това също може да доведе до цироза. Жлъчните канали пренасят произведената от черния дроб жлъчка до червата. Там тя подпомага смилането на мазнините. Когато жлъчните пътища, отвеждащи жлъчката вън от черния дроб се запушат, тя се връща назад и уврежда чернодробната тъкан. При новородените със запушени жлъчни пътища възниква цироза. Заболяването се нарича билиарна атрезия и представлява липса, увреждане или непроходимост на жлъчните канали, при което жлъчката се връща в черния дроб. След първия месец от раждането, кожата на бебетата пожълтява - състояние наречено жълтеница или иктер. Понякога хирургичната намеса може да помогне. При възрастни, особено жени, малките жлъчни каналчета в черния дроб могат да се възпалят, блокират и постепенно да се заменят със съединителна тъкан. Това заболяване се казва първична билиарна цироза. Билиарна цироза, наречена вторична билиарна цироза, може да възникне след операция на жлъчния мехур, ако по случайност се увредят жлъчните пътища. Последната може да се наблюдава и при някои вродени заболявания на каналите или тежкото им възпаление.
В други редки случаи черният дроб се уврежда при:
- съдови заболявания с многократни пристъпи на сърдечна недостатъчност;
- от имунологични фактори - автоимунен хепатит при нарушения в имунната система;
- неалкохолен стеатохепатит, при които в черния дроб се натрупват мазнини. Впоследствие това може да доведе до образуване на съединителна тъкан. Този хепатит е свързан с диабет, затлъстяване, белтъчно недохранване, заболявания на коронарните (сърдечните) артерии, лечение с кортикостероиди, операции на червата и други.
-токсични вещества, включително лекарства, токсини и инфекции, са възможен фактор, водещ до цироза. Такава се наблюдава при тежките реакции към лекарства или продължителното излагане на токсини.
В 25% от случаите не може да се прецени етиологичната причина - криптогенна цироза.
Симптоми на цирозата . В началния етап от развитието на цирозата симптомите са малко а понякога дори и липсват. Клинично чернодробната  цироза може да се прояви по много и различни начини. Може да протече като остър хепатит с жълтеникавапигментация по кожата и склерите, потъмняване на урината, или като хронично възпаление на черния дроб с дискретни до липсващи оплаквания.При повечето пациенти  чернодробната цироза  се открива случайно. Най-често наблюдаваните симптомите при цироза са: лека тежест в дясно подребрие, отпадналост, лесна умора при физически усилия и в покой, загуба на апетит, гадене, повръщане, слабост, отслабване на тегло, нарушения в съня, изтръпване на крайниците и необясними болки по мускулите и костите, намалена работоспособност. Понякога пациентите забелязват "големите" белези за чернодробно заболяване - малиново зачервяване на езика, съдови звезди по кожата, подобни на паяк, изчезващи при натиск, увеличени гръдни жлези при мъжете и намалено окосмяване, зачервяване на дланите.
Често наблюдавани усложнения при чернодробна цироза.
1. Отоци и асцит.
2. Насиняване по кожата и кървене.
3. Жълтеница.
4. Сърбеж.
5. Жлъчни камъни.
6. Токсини в кръвта и мозъка. При чернодробна цироза е затруднено пречистването на кръвта от “токсините” в нея. Те се натрупват в кръвта,а в последствие и в мозъка. Там могат да причинят нарушения във функциите на мозъка, промени в поведението или личността (енцефалопатия) и даже загуба на съзнание (кома) и смърт. Ранните прояви на енцефалопатията включват “занемаряване” на външния вид, забавяне на умствената дейност, “безотговорно” поведение, лесно забравяне, затруднена концентрация и промени в обичайния ритъм сън-бодърствуване.
7. Чувствителност към лекарства. Цирозата забавя способността на черния дроб да филтрира лекарства от кръвта и да ги обработва. Тъй като черния дроб спира отстраняването на лекарствата с обичайната скорост, удължава периода, в който те се намират в кръвта. Лекарствата продължават да действат по-дълго от очакваното и започват да се натрупват в организма. Поради това хората с цироза са чувствителни на медикаменти и техните странични ефекти.
8. Портална хипертония. Сериозен проблем при болните с цироза е повишеното налягане в кръвоносните съдове, преминаващи през черния дроб. Нормално кръвта от червата и слезката се изпомпва към черния дроб през порталната вена. При цироза този кръвен поток е забавен. Създава се налягане, наречено “портална хипертония” във вената, отиваща към черния дроб  (портална вена). Това блокиране на нормалния поток на кръвта предизвиква увеличаване на слезката.
9. Варици. Когато кръвотокът през порталната вена се забави, кръвта от червата се опитва да намери “нов” път около черния дроб през “нови” съдове. Кръвта от червата и слезката се връща обратно по кръвоносните съдове в съдовете на стомаха и хранопровода (тръбата, която свързва устата със стомаха). Тези съдове стават твърде големи, тъй като не са предвидени да пренасят такова голямо количество кръв. Уголемените кръвоносни съдове се наричат “варици”. Имат тънки стени и в тях има високо налягане. Съществува опасност от спукване (разкъсване). Ако това настъпи, възниква тежък кръвоизлив от горната част на стомаха или хранопровода. В тези случаи животът на пациента е застрашен. Необходима е спешна лекарска намеса и незабавни медицински грижи.
Лечението на чернодробна цироза
Увреждането на черния дроб от цирозата е в голяма степен необратимо. Лечението на цирозата цели да спре или забави прогресирането на заболяването, да намали увреждането на чернодробните клетки и предпази/коригира усложненията. Вида на лечението се определя от причината на чернодробната цироза и наличните усложнения при конкретния пациент.
Във всички случаи, независимо от причината, спазването на здравословно хранене и спирането на приема на алкохол са от съществено значение, тъй като организмът се нуждае от всички хранителни вещества до които може да се добере, а алкохолът само ще доведе до допълнително увреждане на черния дроб.
Дават се и медикаменти, подкрепящи чернодробната клетка, витамини или такива, които влияят на метаболизма.
Лечението включва и средства за лечение на усложненията. Някои от лекарствата се назначават при определени симптоми на чернодробното заболяване, например за сърбеж. За отоци и асцит лекарят може да препоръча намаляване приема на сол с храната и лечение с диуретици. Последните увеличават отделянето на вода чрез урината, което намалява излишните течности от организма. Антибиотиците се предписват за лечение на инфекциите. Храната, съдържаща белтъци, води до образуването на токсини в червата. Приема на по-малко белтъчини помага за намаляване на натрупването на токсини в кръвта и мозъка. Лекарят може да препоръча и слабителни за да предотврати абсорбирането (всмукването в червата) и за да подпомогне отстраняването на токсините от организма. Така диетата и лекарствената терапия могат да подобрят нарушенията във функцията на мозъка.
Ако вариците кървят, лекарят може да ги инжектира със склерозиращо вещество, предизвикващо съсирване чрез игла, вкарана през фиброгастроскопа (огъваемата тръба за оглед на хранопровода и стомаха). Може също да ги завърже с помощта на гумени пръстенчета, които притискат вариците и спират кървенето. В тежки случаи може да бъде извършена операция с цел намаляване налягането в порталната вена и вариците.
Каква е прогнозата? Прогнозата на компенсираната чернодробна цироза е относително благоприятна за дълъг период от време. Много от пациентите с цироза дълги години са в добро състояние . Появилите се усложнения също могат да се лекуват.
Разположение и функция на жлъчния мехур.
Жлъчният мехур е малък орган с формата на круша, разположен в горната дясна коремна половина под черния дроб и прираснал към него. Неговата функция е да събира и концентрира (сгъстява) жлъчката, образувана в черния дроб, както и да я освобождава в дванадесетопръстното черво в точно определено време, за да подпомогне и да участва в смилането на храната. Жлъчният мехур е свързан с черния дроб и дванадесетопръстното черво посредством система от канали, наречени жлъчни канали или жлъчни пътища, а заедно с жлъчния мехур - жлъчна система. Тези канали се отварят в стената на дванадесетопръстника с малък отвор, наречен папила, имаща собствен кръгов мускул, който я отваря или затваря.
ЗАБОЛЯВАНИЯ: Жлъчно-каменната болест - камъни в жлъчния мехур (холелитиаза) е много често заболяване. Заболяването се среща по-често при жените - при всяка пета жена над 40 години се образуват жлъчни камъни. Мъжете боледуват по-рядко, но по-тежко и с по-чести усложнения.
Какво представляват жлъчните камъни и какви видове съществуват? Жлъчните камъни са частици твърда материя, които се образуват в жлъчния мехур. С времето някои достигат големи размери.
Пигментните камъни са малки и тъмни на цвят. Образуват се от билирубин и калциеви соли. Повишен риск за формирането им съществува при лица с чернодробна цироза, инфекции или вродени аномалии на жлъчната система и вродена хемолитична анемия (състояние, при което е повишено разрушаването на червените кръвни клетки).
Жлъчните камъни са много различни по големина - от малки зрънца-песъчинки до топче за тенис на маса. По-големите камъни по-често са единични, а малките - множество на брой (десетки до стотици ).
Голям процент от болните с жлъчни камъни приемат големи количества храна, особено богата на животински мазнини и имат наднормено тегло. В тези случаи съдържанието на холестерол в жлъчния мехур е голямо, а жлъчните киселини и изпразването на мехура - намалени.
От друга страна холестеролът нараства много в жлъчния мехур и при продължително гладуване, при диети, водещи до бързо отслабване, нискокалорийно хранене, поради разграждане на мазнините от тялото и “задръстването” на жлъчния мехур с тях.
Повишените нива на женските полови хормони (естрогени) при бременност, лечение с хормони или прием на медикаменти против забременяване също водят до нарастване на концентрацията на холестерола в жлъчката и намаляване на двигателната функция на мехура, съответно образуване на жлъчни камъни.
Все още остава неясна връзката между начина на хранене и образуването на камъни. Въпреки това бедната на фибри и богата на холестерол и тестените храни диета е свързана с образуване на жлъчни камъни.
Кои са симптомите на жлъчнокаменната болест? В повечето случаи жлъчнокаменната болест може да протече без сериозни  клинични оплаквания и диагнозата да се постави случайно, най-често при ехографско изследване на коремните органи по повод на друго заболяване/оплакване. В тези случаи се говори за “няма” или малкосимптомна холелитиаза. Това може да продължи с години. Най-често лечение не е необходимо.
Жлъчна криза - силна болка се наблюдава, когато камък запуши изхода на жлъчния мехур и жлъчката не може да го напусне.
Какви проблеми могат да възникнат?
Жлъчната криза обикновено започва внезапно със силна болка в горната половина на корема. Продължава от 20 - 30 минути до няколко часа.
Болката може да се разпространи вдясно към гърба и дясното рамо да е придружена от гадене или повръщане. Често кризите се повтарят през различни периоди от време - седмици, месеци или години.
Запушването на изхода на жлъчния мехур от камък води до възпалението му наречено “Холецистит”. Той може да протече остро и да се наложи отстраняване на мехура по спешност поради опасност от спукването му и изтичане на жлъчка в коремната кухина. Това предизвиква остро възпаление, наречено “перитонит”. Много по-често възниква хронично възпаление на жлъчния мехур - хроничен холецистит с мехурни усложнения. Камъкът може да изпадне и в жлъчния канал, който свързва мехура с червото. Това сериозно усложнение, наречено “Холедохолитиаза”, пречи на изтичането на жлъчка и води до “жълтеница”- жълта оцветка на кожата, възпаление на жлъчните канали ”Холангит” или остро възпаление на задстомашната жлеза ”Остър панкреатит”.
Как се поставя диагнозата камъни в жлъчния мехур? Много често камъните в жлъчния мехур се диагностицират случайно при рентгенологично, ехографско или компютърно - томографско изследване по повод друго заболяване или оплакване.
При насочено търсене на жлъчни камъни се извършва ехографско изследване на корема, при което се получава образ на органите в него с помощта на звукови вълни.
Кисти на черния дроб - вродени, паразитарни и травматични.
Паразитарните кисти са ехинококови. Откриването им е абсолютно показание за лечение (оперативно и консервативно).
Вродените кисти на жлъчните пътища се проявяват обикновено в ранната детска възраст с клиничната триада: жълтеница от механично естество, преходни коликообразни коремни болки и фебрилитет. Своевременната диагноза се основава на правилна интерпретация на наличната клинична симптоматика и компетентно извършените изследвания: ехо- и сцинтиграфия, рентгеноконтрастна холангиогрифия.
Тумори на черния дроб - доброкачествени и злокачествени. От доброкачествените най-чести са аденомът и хемангиомът. Злокачественият е заболяване, при което се откриват туморни “малигнени” клетки в чернодробния паренхим. Той бива първичен чернодробен рак - когато се развива за първи път в този орган и вторичен - когато черния дроб се обхваща от метастази на карцином, първично възникнал в друг орган на тялото. И в двата случая заболяването се лекува по хирургичен начин. Честотата на разпространение на болестта е свързана с честотата на разпространението на някои заболявания, по-важни от които са - чернодробна цироза вследствие на хепатит В и С, алкохолна цироза и цироза без изяснена причина.
Тумор на жлъчния мехур и извънчернодробната жлъчна система (ЕХЖС). При тях се откриват туморни “малигнени” клетки в тъканите на жлъчния мехур и извънчернодробните жлъчни пътища. Към това заболяване се отнася и тумора на голямата дуоденална папила (мястото на вливане на основния жлъчен канал в дванадесетопръстното черво).

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ДАЛАКА: Далакът е орган с тежест в норма 100 до 170 грама, разположен в лявата горна част на корема. Той има много силно кръвоснабдяване и е покрит с тънка ципа - перитонеум. Кръвта се доставя чрез далачната артерия и се оттича през далачната вена. Червената и бялата пулпа са двете основни части на далачната тъкан. Функциите на далака за човешкия организъм са свързани главно с имунната система. Той представлява филтър, където се коригират и направляват имунните функции. Когато далакът се отстрани, тези функции се загубват. Филтърната функция на далака позволява в него да се извършва отстраняването на еритроцити, както и на бели кръвни клетки. Еритроцитите, които по някаква причина имат нарушение във формата, размера или съдържанието на хемоглобина в тях, се залавят, натрупват и разграждат в далачната пулпа. Едни от клетките на далака - макрофаги и ретикулоцити, участват в процеса на отстраняването на бактериите или чуждите клетки, попаднали в организма, и особено когато тези бактерии вече са обвити от антитела или от опсонини - помощни белтъци при разграждането. Така далакът участва в специфичния и неспецифичен имунен отговор. Третата важна функция на далака е изработването на специални антитела от групата Ig М.
ЗАБОЛЯВАНИЯ
Дифузни промени - срещат се при паренхимни удреждания на черния дроб, особено след портална хипертония, системни хематологични заболявания, инфекциозни болести, колагенози и др.
Кисти на далака. Редки заболявания. Биват паразитарни и непаразитарни. Руптура и хематом на слезката. Не е рядко усложнение след тъпа коремна травма. Абдоминалната ехография терапевтичния подход - консервативен или оперативен. Хирургично премахване на далака (спленектомия). Поради важните си функции отстраняването на далака вече се извършва само по строги показания, при определени заболявания и при травма, при която анатомичното нарушение на целостта на този орган не позволява неговото съхраняване. Особено ограничени са показанията за отстраняване на далака в детска възраст. Острата кръвозагуба при нараняване на далака може в кратък срок да доведе до тежък колапс и хеморагичен шок и до фатален изход.

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ПАНКРЕАСА: Панкреасът е жлеза с издължена форма, разположена зад стомаха пред гръбначния стълб, съставена е от делчета. Панкреасът е жлеза с външна и вътрешна секреция. Свързва се с дванадесетопръстника посредством дуктус панкреатикус, по който протича панкреатичния сок произведен от жлезистите клетки (външна секреция). Част от жлезата не притежава отводни канали, а е пръсната във вид на клетъчни острови (лангерхансови острови) - вътрешна секреция.
 Кисти на панкреаса: Панкреатичните кисти биват истински (вродени) и псевдокисти (след прекарано възпаление). Откриването на панкреатични кисти изисква допълнително уточняване на техния характер и размери с различни инструментални изследвания - ехография, компютърна аксиална томография, ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография и др. Оперативно лечение не се налага само при малки, неусложнени истински кисти.
Остър панкреатит. Острият панкреатит е внезапно настъпило заболяване, което се изразява в остро възпаление на панкреаса и околните тъкани от активираните ензими на жлезата и много често засяга целия организъм. Най-честите причини за острия панкреатит са злоупотребата с алкохол и жлъчнокаменната болест. В зависимост от промените в панкреаса и тежестта на болестта се различават две форми - лек (интерстициален) и тежък (некротичен) панкреатит. Тежкият (некротичен) панкреатит е животозастрашаващо заболяване. То изисква задължително болнично лечение, най-често в отделение за интензивно лечение. Болните са подложени на високоспециализирано и сложно лечение, като цялостната терапевтична стратегия за всеки болен се изработва от екип от лекари от различни специалности. Преболедувалите от некротичен панкреатит се нуждаят от дълъг възстановителен период, през който са подложени на строг диетичен и хигиенен режим. Нерядко усложнение на острия панкреатит е захарната болест.
Хроничен панкреатит. Хроничният панкреатит (цироза на панкреаса) представлява хронично (продължително) възпаление на панкреаса, което води до функционална недостатъчност (екзокринна и ендокринна) на жлезата. При хроничния панкреатит се наблюдават и някои специфични морфологични промени, изразяващи се във фиброзиране на отделни участъци или на целия панкреас, уголемяване най-често на главата на панкреаса, образуване на кистозни формации, образуване на камъни и много рядко - злокачествено израждане. Основната причина за появата на хроничен панкреатит е злоупотребата с алкохол в комбинация с тютюнопушене. Основните клинични симптоми на болестта са болката и проявите на функционална недостатъчност на панкреаса - диария, загуба на тегло, захарен диабет.
Тумор на панкреаса. При него се развиват туморни “малигнени” клетки на тъканите на панкреатичната жлеза. Може да обхване отделни негови части - глава, тяло, опашка или целия орган, както и да се развие като кистична форма. Когато веднъж е открит тумора на панкреаса, е необходимо да се направят допълнителни изследвания за това, дали малигнените клетки са се разпространили и в други органи, да се уточни локализацията му, което има значение за определяне на възможностите на оперативното лечение.

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ПИКОЧО - ПОЛОВАТА СИСТЕМА

Заболявания на бъбреци и уретери: Бъбреците са чифтен орган, т.е. всеки нормално развит човек има два бъбрека. Състоят се от повърхностна част, кора и сърцевина. Структурна и функционална единица на бъбрека е нефронът. Бъбрекът съдържа множество канали, които събират урината от няколко нефрона, която се излива в бъбречното легенче.
Пикочопроводът - представлява тръба, по която урината преминава от бъбречното легенче в пикочния мехур.
ЗАБОЛЯВАНИЯ :
Агенезия и аплазия - пълна липса на единия бъбрек
Хипоплазия - малък по размери бъбрек
Везико-уретералния рефлукс (ВУР), както и в частност Мегауретерите, са вродено заболяване на ППС.изразява се в нарушаване на механизма не позволява връщането на събраната в пикочния мехур урина обратно през пикочопроводите към бъбрека. Връщането на урината към бъбрека е предпоставка за прогресивно увреждане на бъбречната функция, чести уроинфекции .
Дистопични бъбреци - ниско разположение на бъбреците
Паренхимни структурни аномалии:
поликистоза - множество кисти в бъбрека, вродена аномалия. Бъбреците са с увеличени размери.
солитарна киста - единична кухина в паренхима. Имат различно разположение, биват еднокамерни и многокамерни. Паразитарните ехинококови кисти са рядко заболяване.
Бъбречно-каменна болест - камъните могат да се разполагат във всички отдели на ППС. Имат различна форма и големина. Като усложнения може се яви мигриране на камък към пикочопровода и неговото запушване.
Хидронефроза - разширение на кухинната система в резултат от нарушен отток на урината на изхода на бъбречното легенче, п протежение на уретера и ниско разположените части на пикочните пътища. Причините са различни - мигриращ конкремент, притискане на уретерите отвън от туморни формации, аденоми на простатата и др.
Острият пиелонефрит представлява неспецифично възпалително заболяване на бъбречната тъкан и легенчето, развило се поради директно попадане в тях най-често на бактерии и по-рядко на микоплазми и вируси. Причинителите могат да засегнат едновременно или последователно единия или двата бъбрека.
Острият пиелонефрит протича с: влошено общо състояние, главоболие, обща отпадналост; повишаване на температурата до 39-40 C, придружено с разтрисане и изпотяване; болки в кръста , разпространяващи се към корема и слабините; смущения в уринирането - често уриниране, парене и болка при уриниране.
 
Гломерулонефритите са група заболявания, които се характеризират с различни по вид и степен структурни и функционални промени, засягащи предимно гломерулите. Представляват остро или хронично двустранно, дифузно имунно възпаление на бъбреците. Могат да се проявят като самостоятелно заболяване (първични или идиопатични гломерулонефрити) или в хода на друго основно заболяване (вторични или съпътстващи гломерулонефрити - например при лупус еритематодес, болест на Шьонлайн - Хенох и др. ).
Клинично гломерулонефритите се проявяват с няколко общи, изразени в различна степен синдроми. Основните прояви са повишено кръвно налягане, отоци по лицето, краката или цялото тяло, поява на кръв и белтък в урината.   При някои пациенти може да се наблюдава преходно или трайно влошаване на бъбречната функция с покачване на стойностите на уреята и креатинина.
Туморите на бъбрека и пикочопроводите са най-често обемзаемащи новообразувания със онкологична характеристика, произхождащи от тъканта на бъбрека или лигавицата на бъбречното легенче и пикочопровода. Най-често срещаното първоначално оплакване е безболковата хематурия, т.е. наличието на кръв и/или съсиреци в урината, болка в съответната поясна област и опипваща се туморна формация.
Травматични увреждания на бъбреци, уретери и пик. мехур - открити и закрити. Причиняват деформация на органа с разкъсване или без разкъсване на капусалата, кървене с последващо тромбозиране. Така се получава бъбречна контуция, руптура или лацерация на съдовия сноп.

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ПИКОЧНИЯ МЕХУР

МАЛКО АНАТОМИЯ

Пикочен мехур - кух мускулест орган, който събира урината непрекъснато отделяща се от двата бъбрека.
Пикочен канал (уретра) - представлява мускулна тръбица, притежава два отвора.
Екстрофията на пикочния мехур е тежка вродена аномалия.
Вродените аномалии на шийката на пикочния мехур и долните пикочни пътища (ДПП) представляват различно по вид и степен препятствие по хода на евакуирането на урината, събрана в пикочния мехур. По този начин възпрепятстват процеса на нормално уриниране, предпоставка са за задръжка на урина в пикочния мехур, появата на везико-уретерален рефлукс и последващо прогресивно увреждане на бъбречната функция.
Дивертикули - Вродени и придобити. Визуализира се като добана сянка на контура на мехура.
Конкременти - миграционни от бъбрека или образувания в самия мехур.
Уретрит. Честота на възпалителните процеси на уретрата - уретрити - напоследък нараства значително, в резултат главно на непълноценно лечение на гонореята или намалена устойчивост на уретралната лигавица. В повечето случаи заразяването става по полов път, като причините са инфекциозни, механични, химични, алергични, най-често комбинирани с едновременно действие. Главно оплакване при уретрит е уретралният дискомфорт/ сърбеж, парене, болка в уретрата/. Характерно е отделянето на т.н. "сутришна капка" - секрет от уретрата, по вида на който често е възможно да се определи произходът на уретрита. Болестта протича хронично и в много случаи е упорито за лечение. Много често хроничният уретрит е последица от самолечение с безразборно приемане на широко спектърни антибиотици. Последното обстоятелство често затруднява провеждането на специализиранано лечение. Необходимо е етиологично лечение на уретрата, провеждано едновременно и при двамата сексуални партнъори.
Туморите на пикочния мехур са най-често обемзаемащи новообразувания с онкологична характеристика, произхождащи от лигавицата на мехура. Най-често срещаното първоначално оплакване е безболковата хематурия, т.е. наличието на кръв и/или съсиреци в урината.

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ПРОСТАТНАТА ЖЛЕЗА

Простатна жлеза - среща се при мъжете. Състои се от основа, която заляга към пикочния мехур, връх и две странични части. Съдържа жлезиста част, от която се отделя секрет със специфична миризма, който влиза в състава на спермата.
ЗАБОЛЯВАНИЯ
Простатит. Възпалителното заболяване на простатната жлеза се нарича простатит. Той протича в остра и хронична форма. Острият простатит засяга мъжете между 30- и 50-годишна възраст. Той се причинява най-често от стафилококи и стрептококи. При по-леките случаи характерни оплаквания са тежест и болка в областта на простатата, болка при уриниране и умерено повишение на телесната температура. В по-тежките случаи заболяването протича с обща отпадналост, висока температура /до 39 градуса С/, постоянна силна болка в областта на простатата до невъзможност за уриниране.
Хроничният простатит обикновено е последица от недоизлекуван остър простатит, но може и да е резултат от предшествуваща безсимптомна инфекция. За хроничния простатит е характерно постоянната тъпа болка в областта на простатата и дискомфорт в края на уринирането /смъдене и сърбеж/.
Доброкачествената простатна хиперплазия (аденом на простатната жлеза) представлява доброкачествено разрастване на простатните жлезни делчета, разположени непосредствено около началото на уретрата.
Заболяването засяга около 80% от мъжете на възраст над 55 години. Развитието на простатен аденом се дължи на дисбаланс между отделните полови хормони в мъжкия организъм. Заболяването протича в три стадия.
Най-ранният признак в първия стадий е честото нощно уриниране - по два, три и повече пъти. Уринната струя е тънка и слаба. Началото на уринирането е затруднено.
Във втория стадий тези признаци се засилват и към тях се прибавя невъзможността да се изпразни напълно пикочния мехур - след края на уринирането в пикочния мехур остава значително количество урина. Това количество остатъчна урина постепенно се увеличава и достига до стойности, при които болният изпитва непрекъснати позиви за уриниране, като порциите урина са съвсем малки.
Пикочният мехур е значително разширен от насъбраната остатъчна урина. Това е и третият стадий на болестта, през който настъпват редица усложнения при ненавременно и ефективно лечение: възпаление на пикочния мехур, уретерите и бъбреците, на тестисите и техните придатъци. Най-тежкото усложнение е развитието на хронична бъбречна недостатъчност, т.е. - състояние, което е животоопасно.
Лечението на простатния аденом зависи от стадия на болестта. Медикаментозното лечение се провежда в първия стадий. Основното лечение е оперативно отстраняване на аденома.
Карциномът на простатната жлеза е едно от най-често срещащите се онкологични заболявания при мъжете. Ракът /карцином/ на простатната жлеза представлява около 10% от всички злокачествени новообразувания у мъжа. Болестната картина се покрива с тази на простатния аденом. Доказана е зависимост между високото ниво на мъжки полови хормони /тестостерон/ и развитието на простатен рак. Ранното диагностициране и стадиране на заболяването позволява радикалното хирургично лечение. Диагностиката се извършва, като се ползва широк набор от съвременни методи - серумен PSA (простатно спецефичен антиген), пункционна биопсия, транректална ехография, конвенционална ехография, венозна урография, уретроцистоскпоия, компютърна томография.

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ТЕСТЕСИ И СКРОТУМ

Семенник (тестис) - овална форма и леко сплеснат. Съдържа множество каналчета и дялове. Сперматозоидите се отделят от епитела на дяловете при многократно делене.
Скротум - висящ сак, който се отделя чрез преграда на две части, всяка от които съдържа по един тестис и част от семепровод.
Крипторхизъм. Крипторхизма е състояние, при което единият или и двата тестиса се локализират извън своето анатомично място в скротумната торбичка. Тестисите са задържани в своето развитие и по своя път или в коремната кухина, или в слабинния канал. Причините за това болестно състояние могат да бъдат от хормонално естество, в резултат от механично препятствие по пътя на тестиса или поради по-къса семенна връв от нормалната. Задържаният тестис остава винаги недоразвит и с по-малки размери, а след 5-6-годишна възраст настъпват необратими анатомични и функционални промени в него. В началото на периода на половото съзряване /11-13-годишна възраст/ започва образуването на зрели сперматозоиди при температура до 34 градуса С. Задържаният тестис се намира при по-висока телесна температура /37 градуса С/, което не му позволява да осъществява сперматогенната си функция. Това не носи отражение върху хормоналната му функция и хормони продължават да се продуцират и в задържания тестис. Липсващият в скротума тестис се опипва в повечето случаи в слабинния канал от същата страна, на различно ниво, като малка подутина с твърдо еластична плътност и големина на лешник. Има и т.н. "асансьорен тестис", който свободно се движи от слабинния канал в скроталната торбичка и пак се "изкачва" в канала. Обикновено в пубертета този подвижен тестис окончателно се установява в скроталната торбичка.
Оток на скротума - причината е съдово или лимфно смущение в оттока.
Разширението на венозната мрежа на тестисите се нарича варикоцеле. Дели се на два вида - първично и вторично /симптоматично/. Първичното варикоцеле е предимно левостранно, а вторичното се появява в резултат на венозен застой при туморни заболявания в таза и коремната кухина и е по-често вдясно. При оглед се установява по-ниско разположение на засегнатата скротална половина, вените на тестиса са напълнени, напрегнати и болезнени. Вторичното варикоцеле, за разлика от първичното, не изчезва в легнало положение. Терапията на варикоцелето е оперативна, като е необходимо да се извърши възможно най-бързо, заради опасността от безплодие.
Епидидимит. Възпалението на придатъка на тестиса /епидидим/ се нарича епидидимит. Бива два вида - остро и хронично. Острият епидидимит е последица от проникване на инфекция след възпаление на уретрата /уретрит/, на простатната жлеза /простатит/, на пикочния мехур /цистит/, след травма в скроталната област, и рядко след възпалителни процеси, на целия организъм. Заболяването започва с болезнено подуване, зачервяване и оток в съответната част на скротума. Болката е силна и има характерна локализация в слабинната област и кръста. Почти в 50% от случаите епидидимитът се придружава от възпалителен процес в уретрата, семенните мехурчета и простатата, както и в тестиса /орхиепидидимит/. При ненавременна и неправилна терапия острият епидидимит преминава в хроничен. Хроничен епидидимит може да се развие и като първичен възпалителен процес в придатъка на тестиса, като болните се оплакват от тъпа болка в областта на засегнатия епидидим. При опипване той е умерено увеличен и плътен. Терапията на хроничния епидидимит включва антибиотици, аналгетици, физиотерапия, компреси. По показание се пристъпва към хирургично лечение - отстраняване на придатъка /епидидимектомия/.
Хидроцеле - е увеличение на скроталния сак причинено от събиране на серозна течност между двата листа. Причините за острата форма са травматични, инфекциозни или туморни. За хроничното най-често причина  е протичането на злокачествен процес.
Възпалението на тестиса /орхит/ рядко протича самостоятелно. Представлява специфично (гонорея, сифилис, туберкулоза) или неспецифично възпаление на тестиса.
Възпалителният процес обхваща и придатъка, т.е. - развива се орхиепидидимит. Острият орхиепидидимит обикновено има същия произход, както острият орхит. Главният симптом е силната болка в тестиса, особено при опипване. Засегнатата скротална половина е зачервена и силно подута. Общото състояние на болния е влошено, налице е висока телесна температура. Хроничният орхиепидидимит е почти винаги вторичен. Той се причинява от туберкулозните бактерии и е последица от прекарана от миналото туберкулозна инфекция. Възпалението започва постепенно от придатъка на тестиса. Болните се оплакват от болезненост в скроталната и слабинната област. Опипва се увеличен, плътен и болезнен епидидим. При засягане на обвивките на тестиса в тестикулната торбичка се натрупва течност /хидроцеле/. В малко случаи при закъсняло противотуберкулозно лечение в засегнатия тестис се образува студен туберкулозен абсцес, който фистулизира.
Спешни състояния:
Завъртане на тестиса - представлява усукване на семенната връв около своята ос или завъртане на тестиса около семенната връв. То се среща предимно в детската и юношеската възраст в резултат на рязко физическо натоварване, внезапно свиване на коремните мускули и повишаване на вътрекоремното налягане. Внезапно се появява много силна болка в съответния тестис, разпространяваща се към слабинния канал. Болката често предизвиква припадък и колапс. Кожата на скротума е зачервена, телесната температура повишава до 38°С. При опипване тестисът е силно болезнен, увеличен и плътен. Състоянието налага бързо оперативна намеса, тъй като след 4 часа настъпват необратими промени в засегнатия тестис - хематом на скротума (състояние предизвикано най-често от травма), което представлява постоянно увеличаващ се оток в резултат на кървене от разкъсани кръвоносни съдове.
Туморите на тестиса. Туморите на тестиса съставляват около 2% от всички тумори у мъжа. Развиват се най-често в младата и зрялата възраст и обикновено засягат само единия тестис. Причините за появата им не са изяснени, но от значение са предшестващи травми, крипторхизъм и дисбаланс в половите хормони. Около 4-5% от туморите на тестиса са доброкачествени. При злокачествените тумори първият симптом е увеличението на тестиса. В част от случаите могат да се увеличат гръдните жлези /гинекомастия/. При метастази се появяват болки по хода на семенната връв и в сакралната (поясната) област. За злокачествен тумор на тестиса трябва да се мисли при всички болести на тестиса, особено във възрастта между 20 и 35 години. Терапията на туморите на тестиса е комплексно - оперативно, съчетано с лъчелечение и лекарствено лечение.

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА НАДБЪБРЕЧНА ЖЛЕЗА: Надбъбречната жлеза се разполага върху горната част на бъбрека. Има две части и триъгълна форма. Визуализират се при патологичен процес
ЗАБОЛЯВАНИЯ
Хиперплазия - от вторичен тип при стимулация на жлезата.
Тумори - имат характерна клинична картина

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ПРЕДНА КОРЕМНА СТЕНА  И КОРЕМНА КУХИНА

Херинии - добър метод за диагностициране на епигастрални и вентрални хернии. Слабо чувствителен при установяване на ингвинални херии.
Излив - течност в корема. Болестният процес може да засяга много органи и системи, и да настъпва остро или да прогресира бавно. Чести причини са: злокачествените заболявания, порталната хипертония, сърдечната декомпенсация, оперативна интервенция, травма и др.
Тумори на предна коремна стена - доброкачествените са редки. Мезотелиомът - първичен тумор на коремна кухина. При него има силно задебелен перитонеум с изпъкващ стени и кистоподобна структура и припокрива коремните органи. Трудно се установява се при клинично изследване.

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЛИМФНИ ВЪЗЛИ: Лимфните съдове имат овална форма и големина от 2 до 20мм. Състоят се кора и сърцевина. Всеки възел има хилус, в който влизат кръвоносните съдове и излизат лимфни съдове.
Нормалните лимфни възли не се изобразяват. Метастатичните лимфни възли се изобразяват добре по хода на големите кръвоносни съдове. - Долната куха вена, Общата чернодробна артерия, Артерията на далака.

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА КОРЕМНИ КРЪВОНОСНИ СЪДОВЕ

Аневризма на аортата - най-често при възрастни мъже
Застоен черен дроб - при всички случаи на повишено налягане в дясното предсърдие следва дилатация на долната куха вена.
Прехапатална портална хипертония - затруднения приток на порталната вена включва запушване до главния ствол на вена порте, в интрахапателаните клонове, а и в малките и разклонения.

АРТРОЗА

Остеоартроза, или остеоартрит - най-честите заболявания на ставите, които са основна причина за увреждане на по-възрастните хора.
Остеоартрозата не води до фатални резултати.
Преобладаващата възраст на засягане с остеоартроза - 40-60 години. При остеоартроза се засягат предимно ставите на ръцете, гръбначния стълб и долните крайници, които са с гравитационно натоварване (бедро и коляно).

Профилактика на остеоартрита

Превенция на остеоартрита - намаляване на натоварването върху ставите. Това се постига чрез поддържане на нормално телесно тегло. Важно е да има оптимално натоварване на мускулите около самите стави. Клинични проучвания показват, че редовното трениране на четириглавия мускул на бедрото, намалява риска от развитие на остеоартроза на коляното (Гонартроза). Това е така, защото слабостта на четириглавия мускул на бедрото намалява способността за правилното разпределение на натоварването в колянната става и така то да запази своята стабилност. Следва да се отбележи, че увреждане на коляното в младежките години на човек повишава риска от остеоартрита при достигане на възрастта 40-60 години.

Класификация на остеоартрозата

Първична остеоартроза
- Локализирана: стаите на ръката, глезенни стави, колената и тазобедрената става, гръбначен стълб и др.
- Генерализирана: засяга три или повече различни групи от стави

Вторична остеоартроза се развива в резултат на редица причини:
- Посттравматични увреждания
- Вродени увреждания и други заболявания
- Ендокринни заболявания (захарен диабет, хипотиреоидизъм, хипертиреодизъм т.н.)

Клиничната картина на остеоартрозата:Остеоартрозата се характеризира със следните симптоми:
- Постепенно начало на болката
- Усилване на болката при натоварване на ставите и изправен  стоеж
- Скърцане (крепитация) при активно движение в ставите.
- Ограничаване на движението на ставите
- Атрофия на мускулите около ставите.

Лабораторни изследвания при остеоартрити: Специални лабораторни тестове за диагностициране на остеоартрозата не съществуват, но спектър от лабораторни изследвания е необходим за диференциална диагноза (остеоартрозата, за разлика от другите видове артрит, няма възпалителни промени в клиничните изследвания на кръвта, няма  ревматоиден фактор, няма повишаване на пикочната киселина в серума). Набор от тестове може да бъдат необходими за идентифициране на потенциални противопоказания по отношение на назначаването на лекарството (общ анализ на урината, кръвни серумни трансаминази).

За определяне етапа на развитие на остеоартрозата се правят рентгенови изследвания(снимки, X-Ray) на ставите.

Лечение на остеоартрозата

Целите на лечението:
- Пациентите трябва да разберат сериозността на заболяването и да се научат да спазват най-елементарни правила за защита на ставите (избягване на продължително стоене, вдигане на тежести, спортове, свързани с натоварване в ставите и повишаване на натиска върху хрущяла - тенис, бягане, скокове).
- Намаляване на болката
- Подобряване на функционалното състояние на ставите
- Намаляване на риска от прогресиране на остеоартроза

Лечение на остеоартрозата:

1. Лекарства, които намаляват болката и възпалението на ставите (аналгетици и нестероидни противовъзпалителни средства)
2. Продукти, които подобряват състоянието на хрущяла тъкан - дългосрочни приеми на препарати (6-12 месеца) по предписание от лекаря.

Оперативно лечение на остеоартрозата:
Ендопротезиране(Алопластика) на ставите - подмяна с механични протези. Ендопротезирането е показано при силно изразени контрактури в ставите, силно изразени болки и невъзможност за повлияване от лекарствени препарати.